Tutmanik

New? Join now!

Here you can...

 

СКАКАЛЕЦ (Йордан Радичков)

pencho22
offline

Posted by pencho22

on Nov 14, 2007

СКАКАЛЕЦ

 



Необходимо пояснение: Пред мен е специалният космически брой на вестник "Работническо дело". Април 1979 г., екземпляр 000 000. Този нулев брой на вестника бе сложен в космическия кораб, с който излетя българският космонавт Георги Иванов. Месец преди това бях помолен от редакцията да напиша разказ за специалния брой, предназначен за четирима читатели-космонавти. Съдбата не бе благосклонна към нас, тя не ни оставя ни миг време, за да може да се прочете вестникът в Космоса. Вестника ние разгърнахме и прочетохме на земята. Бях направил малка рисунка, гледах ту нея, ту препрочитах разказа, спирах се на отделни думи и изречения, търсех в тях допълнителен и суеверен смисъл, защото тежка за нас бе първата ни космическа одисея, но и героична бе, разтърси тя всички ни дълбоко и откънтя тревожно във всяко сърце. Всеки народ изстрадва сам себе си, ние не правим никакво изключение, и всеки народ сам отвоюва победите си, опитите си за летене и приземяване. Сега, като препрочитам отново разказа, предназначел за четене в Космоса, си мисля, че е добре, гдето героят подхвръкна като скакалец от покрива на къщата и чувам как в бебешките люлки на Аврамови махали се носи тихо жужене. Бебетата са повити като какавиди в снежните си пелени, но под мишниците им никнат невидими крилца, тихо жужат с тях бебетата и чакат деня, когато ще се покатерят по покривите на къщите, ще обгледат отгоре света н примамливата небесна синева и да не се учудим един ден, ако някое от момчетата отхвръкне отново и изчезне в небесната синева.

А ето и самия Скакалец:
Още преди няколко години Институтът за социални проучвания забеляза, че махалите, колибите и колибарските селища, пръснати в планините, са селища със затихващи функции, тоест - те нямат никаква перспектива за развитие, а се оставят на доизживяване, тъй както стари обуща не могат да се подновят, ами се оставят на доизносване, докато им изпопадат токовете и се отпорят подметките им. Научната социологическа мисъл прободе тия селища, както се пробожда насекомо с карфица, класифицира ги върху смъртния им одър и на тях не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят на публичното пророчество и да притихнат, като оставят подир себе си само студени и пусти огнища. (Амин!)

Това науката, подобно на петричка врачка, го предсказа много определено, обаче махалите и колибите не можаха да го разберат, ами продължаваха да живеят естествено и просто своя колибарски живот. Не зная как точно е било по другите махали и колибарски селища, но за Аврамови махали мога да кажа, че ни една функция не затихна. През пролетта джанките в градините нацъфтяха отново, пчелите излязоха от кошерите, изпълниха въздуха с жужене, петлите зачервиха гребените си, закукуригаха гласовито, покачени върху оградите, два щъркела се появиха в небето, изрисуваха няколко кръга над Аврамови махали и се спуснаха в ланското си гнездо; в дворовете подтичваха и блееха агнета, овните притуриха още по един пръстен върху извитите си рога, та станаха съвсем витороги, старият Аврам Вдовеца си доведе млада вдовица, всички го виждат как реже с бичкия на двора, дялка, спре се да се ослуша, пак почва да дялка, кове или реже - той сковава дървено магаре посред двора. Новата му стопанка слиза чевръсто по стълбите и говори, вади вода от кладенеца и продължава да говори, та е трудно да се разбере дали вителът на кладенеца цигука повече, или стопанката говори повече от витела. Щъркелите тракат в гнездото, пригласят на говорещата стопанка, пререждат клечките на гнездото, поправят и ремонтират, обгърнати в свенлив дим. Лани, когато Аврам Вдовеца беше още вдовец, тежък и мрачен дим излизаше на тласъци от комина му, а ето тази пролет димът е свенлив и не люти тъй остро в очите. Друго е, кога женска ръка стъкне нежно огъня в огнището!

През отворените прозорци на къщите се чува как някъде реве бебе, в един двор на тънко въженце се развяват от вятъра снежни пеленки, всяка къща дими миролюбиво със свой собствен дим или още по-точно: със свой собствен почерк изписва собствената си биография върху небето.

Ни следа от затихващи функции, ами, напротив - и най-простият човек, ако погледне отдалеко Аврамови махали, ще види как всяка функция функционира нормално. Дори свраката, която лани отгледа петима разбойници под носа на самите махали и като влашка циганка крадеше непрекъснато от дворовете храна за разбойниците си, дойде и тя да потегне гнездото, сума тръне отмъкна от оградите, ходи за кал в дола да измаже гнездото, ходи да види също така новата невеста на Аврам Вдовеца и по всичко личеше, че и тая година ще отглежда млади разбойници и че никак не е запозната с прогнозите на Института за социални проучвания.

Земята постепенно се е затоплила, стоплиха се и каменните зидове, на един зид Аврамко глухонемият съзря зелено гущерче как се припича, погна той гущерчето, вейна се като крило върху зида и в миг го прибра в капата си. Старци седяха на припек, примижали срещу слънцето и срещу новата невеста на Аврам Вдовеца, повикаха с ръце Аврамко при себе си да покаже какво е скрил в капата си. Аврамко, подвижен и лек като скакалец, мигом се понесе с босите си нозе към старците. Магия някаква се просмукваше в топлия и пълен с пролетни миризми въздух, и самият Аврамко като някаква магия се носеше, лек и подвижен между зидовете. Старците примижаваха насреща му и тихо въздишаха, на неговите години и те така като скакалци леко се носеха из Аврамови махали, та само тук и там докосваха с пети земята. Сега съвсем се бяха спешили, всички до един облечени в еднородни костюми с тесни ревери.

Това бяха неизносените костюми на синовете им от града, пратени на старците в махалите за доизносване, както се пратиха например старите телевизори "Опера" на доизживяване и вечер от всяка къща можеше да се чуе как кихат, кашлят и заекват старите апарати и пълнят махалите с черно-бели изображения; както например и някоя друга стара мебел се изпрати, та почти във всяка къща може да се види фотьойл (боже, каква трудна дума за написване и още по-трудна за произнасяне!), в който стопаните повече се препъват, отколкото да седят; и някоя бабичка може да се види с износен анцуг и обуща с токове, подарени й милостиво от снахата за доизносване. В дъждовно време шушляк тук и там ще се появи, защото и него модата прогони от града, та тръгна той да се скита немил-недраг из махалите, колибите и колибарските селища.
Аврамко също тъй не бе запознат с прогнозите за затихването на функциите. Млад и напет бе, подвижен и бърз, русоляв, рошав, синкави бяха очите му, прелестно се вторачваха те в човека, пълни с подвижни пламъчета и сенки. Момъкът не можеше да говори, но като ръкомахаше и гледаше право в очите събеседника си, той не само с ръце, ами и с очи му говореше или доизказваше това, което ръцете му не бяха в състояние да кажат. Светла бе ризата му, чистичка, и панталоните му бяха чистички, макар и възкъси. Като стигна при старците, разтвори той капата да видят какво има в нея. Старците надникнаха и видяха в капата зеленото гущерче, свито боязливо на дъното. В топа време при групата пристигна възсух старец, облечен в официален черен костюм, силно втален в кръста - той износваше абитуриентския костюм на внука си. Старецът водеше подире си жълтоока млада коза, козата дъвчеше дървена щипка за пране вместо биберон. Той чукна с пръст Аврамко по челото и къде с думи, къде с ръце му викаше: "Аврамко, Аврамко, стига си смитал зелени гущери от зидовете, ами си намери някоя глухоняма Аврамка, да задими и твоят комин, па един ден и Аврамчета да плъпнат из двора ти и да надуят гайдите!" Аврамко клатеше глава, ама тъй я клатеше, че не мож разбра съгласен ли е или не е съгласен. Най-старият от групата рече: "Оставете момчето, не е то още за женене, на него акълът му изглежда възглупав. Той във всякоя детинска игра ще се набута, ако децата играят на прескочикобила, и той ще иде да играе с тях, ако прескачат локвата, и той ще иде с тях да прескача..."

Аврамко оглеждаше усмихнат старците, но изведнъж престана да ги гледа, вторачи се в нещо над главите им. Те се обърнаха и видяха високо зад себе си деца, покачени върху един стар навес, покрит с каменни плочи. Децата канеха някак тайно, само със знаци Аврамко при себе си, когато видяха, че той ги забеляза, засилиха се всички вкупом и скочиха от навеса, като всяко поотделно размахваше ръцете си, все едно, че хвърчи. Где пропаднаха, дявол ги знае! Отстъпи назад Аврамко, засили се, прескочи зида и потъна и той в дън земя при децата!

Невестата  на Аврам  Вдовеца се появи отново на двора, като говореше; Аврам спря да сковава дървеното магаре, заслушан в говора на невестата си, запали цигара и тръгна към старците, седнали на припека. Детски гласове се чуха изпод навеса, децата канеха възглухия Аврамко да се качи с тях на покрива ето по оная сенарска ритла, за да видим, като се засилваме отгоре, кой най-далеко ще скочи. Край навеса имаше стара слама, децата скачаха в сламата. Един от малчуганите се качи по сенарската ритла върху покрива, искаше да покаже колко далеко отскача, той бе с червен елек, разкопчан, като се засили, разтвори елека си, та заприлича на червено крило, помахваше с него, все едно, че подхвръкна и се бухна в старата слама пред навеса. "Еееей!" - чу се груповото възкликване на децата.

Старците видяха как вкупом деца и Аврамко се покатериха върху навеса, наредиха се те горе на билото, почнаха да размерват нещо с крачки, побутваха Аврамко пред себе си, момъкът ръкомахаше много оживено и енергично, той искаше да разкаже с ръцете си на децата нещо извънредно важно, но децата, изглежда, не разбираха цялото красноречие на жестовете му. Старците и те не всичко разбираха, забелязаха обаче, че момъкът все повече и повече се повдига на пръсти. Той плю на ръцете си, засили се, чу се как тупат голите му пети по каменните плочи на покрива, вейна се отгоре, без да спира да ръкомаха, по едно време почна да маха и с ръце, и с крака, като че се мъчеше да се залови с ръце и с крака за въздуха. Замете пътьом една цъфнала джанка в двора, бръмнаха сърдито пчелите в джанката, докосна с боси нозе копа сено, без да спира да ръкомаха, от колата се намери върху покрива на следващата къща, с големи скокове пробяга по билото на къщата, събориха се с трясък няколко керемиди, но той не им обърна никакво внимание, а продължи да се носи като скакалец от покрив на покрив. Когато стигна края на махалите, всички видяха как Аврамко маха отчаяно с ръце и с крака, сякаш иска да покаже на всички, че вече се държи със зъби и кокти за въздуха. Успя да се задържи, премина лъкатушно и бързо над нацъфтелите трънки и джанки и, без да спира да ръкомаха, започна постепенно да се отдалечава от Аврамови махали.
Пълно слисване настъпи в махалите. Новата невеста на Аврам Вдовеца спря да говори в двора, децата насядаха смълчани върху каменните плочи на покрива, единият щъркел подскочи от гнездото, направи кръг и пак кацна в гнездото.

"Той май че подхвръкна!" - рече старецът с вталения абитуриентски костюм, а жълтооката коза до него спря да дъвче дървената щипка за пране. Най-старият от старците се обади: "Той хвръкна, като че говореше!"... Появиха се жени, нададоха викове, смъкнаха децата от покрива, свалиха сенарската ритла, всяка жена хвана здраво за ръка детето си. Премина вятър, посипа махалите с бял цвят от джанките, старецът с абитуриентския костюм се наведе над Аврамковата капа да хване гущерчето за опашката. И щом той го хвана, дръпна се силно зеленото гущерче и се стрелна право през краката на хората, а опашката му остана в ръката на стареца. Пусна я той на земята, опашката постоя, постоя и подрипна нагоре. Хората леко отстъпиха.
Опашката пак постоя, постоя и отново подрипна нагоре.

Оттогава ни някой видя Аврамко, нито пък се чу нещо за него. Старите забраниха на децата да се качват по покривите, уж че можело някое дете да падне и да се пребие, а всъщност те се боеха, че като играят по цял ден горе по покривите и подрипват, може изведнъж някое от децата да отхвърчи като скакалец. Но колкото и старите да се стараеха да спешават децата, тук или там те все откриваха по някой малък разбойник, прокрадвал се тайно горе на покрива. Седи малкият разбойник с обелен нос горе на билото, подсмърча, бленува, наоколо му Аврамови махали димят миролюбиво с комините си, старците продължават да износват едноредните костюми на синовете си и ако човек обгърне с поглед цялата спокойна и епична картина, ще разбере, че няма скоро да затихнат функциите на махалите, на колибите и на колибарските селища, защото, ако те затихнат, кой тогава ще остане да клечи горе по покривите като скакалец и кой ще доизносва едноредните костюми на градовете?

 

Йордан Радичков

 

Categories: Българска литература, Йордан Радичков, Българска проза, Разкази
^ top

Comments... (0)



Click here to add video (YouTube, Google, Yahoo or Vbox)
^ top

Categories...

Discussing "Разкази"...
Feel free to participate in this public group space. Two easy ways to do this: Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space. Or, if you want to start a separa...see full post
Уличница III (Пламен Трайков)
                                 VIII.             Сякаш опивайки се от коктейлите, те се опиваха и от реториката си и просто забравяха да въвлекат и Марга, благодарение на което отново изкристализи...see full post
Уличница II (Пламен Трайков)
                                           IV.             Понякога се улавям да нося едно коварничко въпросче, чийто отговор упорито отбягвам. Дори интуицията ми в случая е безсилна. Не съм сигурна...see full post
Уличница I (Пламен Трайков)
                                        Е П И Л О Г                Марга никога нямаше да забрави Норвегия.           Дори в България всичко да беше по старому - без икономическа криза и без поли...see full post
Корабът на страстите II (Пламен Трайков)
Х. Относно ПОЛЗАТА ОТ ЛОШИТЕ - Ало! Ти ли си?- Не! Аз съм!- О, извинете! Поогледах, поразпитах тоя-оня, позаврях си гагата из разни непрани гащи, понюхах. Снесоха ми. Като на бивша кука.Гадничко нещо ...see full post
Корабът на страстите I (Пламен Трайков)
                                          ПСИХОДРАМАТИЧЕН РОМАН   Не спъвай процесите на твоята душа!                                                                                                   ...see full post
Анотации на романите на Пламен Трайков
  Уличница    Втората книга на Пламен Трайков е романът “Уличница” (изд. “Хейзъл”). Действието се развива в последните години преди 1989 г., но чрез ретроспекции обхваща целия период на социализма. Ро...
see full post
Нощем с белите коне II (Павел Вежинов)
Продължение...     Нощем с белите коне     II         >> 5 В нощта срещу събранието от всички най-зле спа Ангелина. Сънува много лош сън. Лежеше си уж у дома на леглото и изведнъж отнякъде се поя...see full post
Нощем с белите коне I (Павел Вежинов)
Нощем с белите коне  I # От автора _Какво бих могъл да кажа за моя роман „Нощем с белите коне“? Наистина не е прието авторът да говори за образите и идеите на своите книги. Пък и смисълът на все...see full post
Следите остават (Павел Вежинов)
Следите остават > ОТ НЕБЕТО ПАДА КЛЮЧ Хубави са вечерните часове, когато слънцето отдавна е залязло, но все още не е паднал нощният мрак. За игри е вече късно, но затова пък сега се водят най-п...see full post
В един есенен ден по шосето (Павел Вежинов)
В един есенен ден по шосето Белият стол нямаше облегало, усещах целия си гръб изтръпнал. Бях стоял тук повече от час и през цялото време той нито веднъж не помръдна в тясното си легло. Може би за...see full post
Белият гущер (Павел Вежинов)
Белият гущер > ПЪРВА ЧАСТ >> 1 И тогава Неси се видя за пръв път всред ледените води на океана, толкова сини и плътни, колкото не е дори небето в най-студените зимни дни, в най-ясните утрини. В...see full post
Бариерата (Павел Вежинов)
Бариерата > 1 И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички...see full post
По жицата (Йордан Йовков)
По жицата Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак п...see full post
АЛБЕНА (Йордан Йовков)
АЛБЕНА На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града. Из улиците и през дворищата тичаха жени да гле...see full post
See more related to:
^ top

People in this space (141)

People getting posts by email (0)
The Wizard
offline
pencho22
offline
Someone
offline
g_kulekov
offline
Ramona
offline
Buck
offline
Ljubitel
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

pencho22
offline

on Dec 15, 2009

Ramona
offline

on Dec 3, 2007

Волуешки шоп
offline

on Nov 14, 2007

The Wizard
offline

on Nov 14, 2007


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view